ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕТИ АПОСТОЛ МАТЕЙ
На 16 ноември Имен ден честват всичко, които носят имената Матей, Матю, Матеа, Матея и техните производни. Името значи: „ Дар от Бога “.
Свети Матей е един от 12-те апостоли, които съпровождат Спасителят приживе и не престават делото му след възкресението и възнесението Му в Царството Небесно. За произхода на Матей се знае, че той е брат на деятел Яков. Той служел като събирач на налози за римската хазна в град Галилея.
Един ден седял на брега на езеро и чакал риболовците за налога. От брат си той чул за Месията, неговите проповеди и чудеса. Когато Христос, се доближил и го поканил, да го последва, Леви последвал Божия наследник. Така Матей станал възпитаник на Исус. Заедно с другите апостоли, станал очевидец на проповедите, чудесата на Исус, кръстните премеждия, възкресението и възнесението на небето. След слизането на Светия Дух апостолът, дружно с още Христови възпитаници, проповядват в покрайнините на Йерусалим. Той е създател Евангелието за живота и делата на Исус Христос.
Една нощ по време на сън Матей чул думите на Божият наследник, че от пръчка ще израсне дърво, богато на плодове, а извор ще се отвори в неговите корени. От него езичниците, утолили глада и жаждата си и станали правилни християни с доблестен тип.
Една заран той срещнал сина и брачната половинка на краля на етиопците Фулвиана. Обсебени от дявол, те обезумели, когато видели пръчката в ръцете на Апостола. Светецът ги осенил с кръстния знак с името на Христа и изгонил нечистия. Освободени от въздействието на мръсен дух, кралицата и принцът последвали Св. Матей.
Апостолът, проповядвал Божието слово на етиопците на език, който те разбирали. И всички, които го чували, повярвали в Христос, а Матей ги кръстил в извора. С всеки кръстен се случвало невиждано знамение: чертите им „ омеквали “ и кожата им ставала по-светла.
Когато Фулвиан научил за изцелението на жена си и сина си, се зарадвал, само че нечистият дух проникнал в душата му и я осквернил. Завистливи мисли обсебили неговото схващане и той решил да погуби проповедника.
В една нощ Бог предизвестил Матей за идните тествания и заречен да го отбрани от премеждия и страдания. Изпратените бойци не могли да погубят Светецът. При опит да се приближат до него, ослепителен светещ облак обвил Апостола, скривайки го от очите им. Изплашените воини захвърлили оръжията си и побягнали от боязън. Фулвиан не повярвал и опитал да хване Матей. Но същата орис го сполетяла: тъмнината затворила очите му, когато се протегнал да го грабне.
Въпреки положителното дело на Св. Матей, лицемерният цар свалил маската на благодарността и заповядал, да бъдат забити пирони в ръцете и краката на Светеца, само че той останал жив и здрав, славейки Христос.
Фулвиан обвинил Матей в магьосничество и по тази причина наредил да го изгорят. Светецът, намиращ се в центъра на пъкъла, се молил на Господа да покаже силата си и да посрами езическите знаци. Към идолите се насочил огнен ураган, който ги стопил, като че ли са от восък. Разтопеното злато се трансформирало в огнедишаща змия, която се насочила към Фулвиан.
За следващ път, ужасяващ, царят почнал да моли Матей да угаси огъня и да спре змията. Светецът се помолил на Господа и огнената змия се трансформирала в локва.
Царят заповядал да извадят Апостола от огъня, само че той, отправил последната си молитва, преди душата му да напусне тялото. Същата нощ Матей се явил в съня на Платон и му заповядал, да отиде до морския бряг и да вземе мощите му.
Научавайки за следващото знамение, царят повярвал в Бог и изискал амнистия от мощите на Матей. Той помолил Платон да го кръсти в християнската религия. По време на кръщението епископът чул глас, който му наредил да назова Фулвиан с името Матей.
Апостол Матей насочвал вниманието на вярващите върху връзката на Исус със старозаветните пророци, които пророкували идването на Месията. Така той почнал своето Евангелие, разказвайки за божествената природа на Христос, за Сина Божий, въплътен в човешко тяло.
Според преданията, Светият Апостол умира към 60 година сл. Хр., а неговите мощи се съхраняват в катедралата на Салерно (Италия) от 10 век.
